Социално предприятие, социално предприемачество, социална иновация и социална икономика

Както се отбелязва в Доклада „Социални предприятия в България“, „днес социалното предприятие набира скорост и предизвиква въодушевление по много причини. Много хора мислят, че това е модел за развитието на бизнеса в бъдеще, който ще работи за хората и планетата, а не само за собствениците си“. Социалното предприятие се отличава от обикновеното предприятие по разпределянето на печалбата си. Социалните предприятия функционират в системата на социалната икономика чрез развитието на социалното предприемачество. Както се посочва вДоклада „Социални предприятия в България“, „социалното предприемачество и социалната икономика като концепции позволяват създаването на алтернативни модели за извършване на стопанска дейност, които са пазарно ориентирани и в същото време интегрират всички участници на свободния пазар – работници и служители, работодатели, инвеститори, потребители и др.“

Институтът за социално предприемачество дава следното определение за социално предприемачество: „Това е различен начин на икономическа активност (правене на бизнес, стопанска дейност), която смесва находчивостта на бизнеса със социална мисия, умелото съчетаване и баланс на социални и икономически цели”. Според Т. Иванова–Вълева и Е. Карнаса, има 2 аспекта на социалното предприемачество: социално предприятие и социална иновация. Социалната иновацияе откриване и устойчиво реализиране на нови възможности и създаване на публични услуги, които променят равновесията и принципите в пазарната и непазарната среди.

Следвайки тази логика, можем да кажем, че за социалната иновация са характерни:

  • предприемаческа идея – тя трябва да е изобретателна, находчива.
  • да се осигурява от жизнеспособен финансов бизнес модел
  • да създава промяна в пазарната и непазарната среда

И все пак какво е социално предприятие? Във Великобритания, Германия и Италия са приети определения за социално предприятие, но няма изведена обща дефиниция. Правителството на Великобритания ползва следната дефиниция: „социалното предприятие е бизнес с предимно социални цели, чиито излишък основно се реинвестира в тези цели или в общността, вместо бизнеса да е воден от нуждата да максимизира печалбата за собствениците на капитала или акционерите”. Използват се и допълнителни критерии за определяне на социално предприятие :

  • “предприятието трябва да счита себе си за социално предприятие;
  • то не трябва да плаща повече от 50 на сто от печалбата или излишъкът на собствениците или акционерите;
  • то не трябва да генерира повече от 75 на сто от приходите си от субсидии и дарения;
  • следователно, то не трябва да генерира по-малко от 25 на сто от приходите от търговия;
  • наред с това, то трябва да се възприема като пасващо на определението за социално предприятие, посочено по–горе“.

У нас все още няма легална дефиниция на това понятие и повечето социални предприятия доскоро са за хора с увреждания. Българският център за нестопанско право в доклада „Социално предприемачество и контрол на социалните услуги в България и в Европейския съюз” дава следното определение за социално предприятие: „Стопанска дейност, развивана от юридическо лице с нестопанска цел, имаща изразен социален ефект спрямо лица от уязвими групи за подобряване на жизненото им равнище, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и/или други форми на подкрепа, с цел преодоляване на тяхната социална изолация.“. Веднага се вижда, че тук за социални предприятия се считат само юридическите лица с нестопанска цел.

Институтът за социално предприемачество дава следното определение за социално предприятие: “Предприятие, което се издържа изцяло от собствената си стопанска дейност на пазара, което функционира в полза на служителите си, като им осигурява заетост (СП в тесен смисъл) или в полза на други уязвими групи или социални каузи (СП в по-широк смисъл)”.

Общото между всички дефиниции е, че в тях присъстват два компонента: стопански и социален. Затова докладът “Социални предприятия в България“ и изследването „Социалните предприятия: Случаят България“ обобщават следното работно определение: „Социално предприятие е юридическо лице, което извършва устойчива стопанска дейност в името на социална кауза”.

Социални предприятия могат да съществуват  във всички сфери на стопанската дейност – производство на всякакви стоки и предоставянето на различни услуги. Както отбелязва Институтът за социално предприемачество, не трябва да се отъждествява дейността на социалните предприятия с дейности единствено в социалния сектор. Не всички предприятия, предоставящи социални услуги, са социални предприятия. Например предприятие, което предоставя луксозни рехабилитационни услуги, работи в социалния сектор, но не е социално предприятие, ако работещите в него нямат специалната полза от дейността му или ако предприятието се нуждае от дотации, за да работи. Социалните предприятия също така трябва да се самоиздържат и да генерират печалба, а не да разчитат на дотации (от държавата, общината, НПО и др.) .

Според Института за социално предприемачество социалните предприятия имат различна организационната форма– търговско дружество или такова към НПО (което се различава от това да се отдават имоти под наем например). Тъй като НПО концентрират потребностите на отделни уязвими групи, социалните предприятия са възможност за тях да генерират приходи от стопанска дейност като ангажират целевата си група, в търсене на нови и устойчиви ресурси за изпълнение на обществено полезни дейности (подобряването на качеството на живот на уязвимите групи, социални мисии и др.), като алтернатива на проектната дейност, доброволчеството и дарителството. Както е посочено в Националната концепция за социална икономика, “социалният предприемач създава социално благо не чрез благотворителност, а чрез дейност, обединяваща икономически и социални цели, осигурява подкрепа за социално уязвими групи на обществото, стимулира социални позитивни промени, удовлетворява социални потребности. Той използва оптимално наличните ресурси и прилага иновативни подходи за развитие на социалната икономика”.

Социалната икономикае част от икономиката, наричана понякога „Третият сектор“ (другите два са частният сектор и публичният сектор). За разлика от частния сектор, където основна цел на фирмите е печалбата, в третия сектор основната цел е подобряването на качеството на живот на уязвими групи или социални мисии. Тук се включват доброволчеството, дарителството, дейността на социалните предприятия, кооперациите. В българските условия към социалния сектор се отнася и т.нар. временна заетост, която се предлага на дълготрайно безработни лица с цел адаптиране и последващо преминаване в частния сектор на икономиката.

От страна на държавата също се предприемат мерки за подкрепа на социалната икономика. През 2011 г. е приета Национална стратегия за социална икономика. Тя е “израз на намерението и решимостта за утвърждаване на информираност, култура и ценности, свързани с предприятията и организациите в сферата на социалната икономика “. Чрез този документ се представя визията и приоритетните цели за насърчаване развитието на социалната икономика в страната чрез активната позиция на държавата, формирана в резултат на съвместните усилия на широк кръг заинтересовани страни, като в резултат от това се разработят политики, които да доведат до подобряване качеството на живот и благосъстоянието на уязвими групи граждани в обществото и да се промени моделът на социално включване на широк кръг граждани (изпаднали в затруднено положение по отношение достъпа до работа, услуги и ресурси) в обществото.

Чрез Националната концепция за социална икономика са приети следните критерии за идентификация на субектите в социалната икономика:

  • „върховенство на общността и на социалният предмет на дейност пред печалбата;
  • защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност;
  • съчетаване на интересите на участниците и общия интерес;
  • демократичен контрол от страна на участниците (един участник- един глас);
  • доброволно и открито членство;
  • самоуправление и автономност спрямо държавните власти;
  • влагане на основната част от стопанския резултат:
    • за следване на целите и устойчиво развитие на дружеството;
    • за задоволяване на специфични особености на участниците;
    • в полза на колективния интерес.”

Също така са приети планове за действие по социална икономика за периода 2014-2015 г. и 2016-2017 г. В плановете за действие освен информационни програми и семинари е предвидено и “разработване на методика за оценяване на социалното въздействие на социалните предприятия за повишаване на жизнения стандарт на целевите групи” и “въвеждане на инструменти за наблюдение и мониторинг на приноса на социалните предприятия за повишаване качеството на живот на целевите групи”, както и подготовка на мерки в областта на финансирането на социалните предприятия и различни обучителни програми.

Можем смело да заключим, че нашата работилница в Джурово е социално предприятие не само по формален признак (регистрация в Търговския регистър), а в самата си същност- работа със социално изключени хора, много от които са от малцинствена етническа група, развиване в тях на умения, които да им позволят да се включат в пазара на труда, дори и извън нашата работилница. Голямата ни цел е социалната промяна– промяна както в отношението на хората в селото към начина, по който живеят, условията, в които живеят, начина, по който възпитават децата си, и възможност децата им да посещават и завършат училище.